Мисия питбул

1.2

Срещнах се с Велик и Макс съвсем „случайно“, когато те вече се прибираха от разходка. Прибираха е силно казано, защото Макс беше категорично легнал на тротоара, отказвайки да се прибере. Сега като се замисля може би ме е чакал да го открия.

Макс е мъжки питбул на около годинка намерен във Варна и осиновен в София от тези прекрасни хора Велик и Вера. Като повечето съзряващи мъжкари особено представители на тази порода, Макс показваше сериозен характер. Изключително доминантен, с ръмжене се качва на всяко мъжко куче, особено на бебета. С женски се разбира докато не му изръмжат – нападна възрастна кокерка. А пък да тръгне да си играе с някое куче – мисията почти невъзможна. С една дума кучето нямаше никакви социални умения,а  послушанието му клонеше към отрицателно.

И така …. историята продължава един месец по-късно.

Където вече може да видите на снимките това прекрасно послушно куче с благ и спокоен вид. Няма го и уплашения поглед на кучкарите, които ги беше страх от предишния питбул.

Само с няколко разходки Макс разбра кое поведение се толерира и кое не. Вече не бяга от стопаните си и не напада други кучета. Знае командите ела, седни, легни, спри. И най-важното е че може да го пуснеш спокойно в парка да тича на воля и да си играе както с малки кучета, така и с възрастни мъжкари – нещо немислимо до преди един месец.

Резултатът е, че премахнахме вроденото поведение на питбула и създадохме добро и игриво куче, с което всеки би се гордял.  Тренировките продължават. Мисията е успешна. 😉

Ето какво казват Велик и Вера за мен:

vеra i velik+ text

Прочетете също